В последните месеци отново се прокрадват идеи за повишаване на изборната бариера за влизане в парламента – от сегашните 4% на 7%.
Това се представя като мярка за “укрепване на стабилността”, но какво реално би означавал подобен ход за демократичното представителство? Това пише в свой анализ проф. Тодор Галунов – политолог, преподавател по съвременни политически системи.
Нека погледнем изборните резултати от октомври 2024 г. през хипотетичния филтър на една такава нова бариера.
Симулирано разпределение на мандати при 7% бариера:
• ГЕРБ – 79
• Продължаваме Промяната – Демократична България – 42
• Възраждане – 40
• Ново начало – 34
• БСП – 23
• ДПС (Доган) – 22
Всички останали партии и коалиции, събрали под 7%, не биха влезли в парламента – въпреки че са събрали общо 473 947 валидни гласа.
Какъв е ефектът?
При тази симулация, тези гласове не само нямат представителство, а реално се изпаряват от политическата картина.
Ако ги разгледаме като самостоятелен субект, това количество избиратели се равнява на втора по големина “партия” в страната – по-голяма от ПП и Възраждане.
И това не е краят на проблема.
Като добавим и поне 3 милиона негласуващи български граждани, се оформя картина, която може да се нарече пародия на народно представителство.
При такава конфигурация, правителство ще се търси на база половината от реално участвалите в изборите – тоест едва върху частична, дълбоко редуцирана воля на суверена.
При подобен сценарий, изборите практически губят основния си смисъл – да дадат реална картина на волята на народа.
Вместо демокрация, получаваме политическа олигархия с възпроизвеждащ се характер, при която едни и същи формации контролират властта независимо от реалните нагласи на обществото.
Аргументът “стабилност” срещу реалността “деформирано представителство”
Поддръжниците на висок праг твърдят, че той би намалил фрагментацията и улеснил съставянето на правителство.
Но подобна логика поставя ефективността над легитимността, а това е опасна подмяна.
Демокрацията не се измерва по това колко удобно е за управляващите, а по това колко хора се чувстват представени.
Коалиция между първите две сили – а новото къде е?
Ако такъв сценарий се реализира, то най-вероятната “сглобка” би била между ГЕРБ и ПП-ДБ – формации, които до вчера се представяха като антиподи.
Това повдига въпроса:
След като новото се коалира със старото, струва ли си да жертваме почти половин милион гласа в името на “стабилността”?
Политическият риск на високата бариера
Приемането на праг от 7% би концентрирало властта в ръцете на малко на брой формации, но с цената на пълното изключване на стотици хиляди граждани от процеса на вземане на решения.
Това не просто поражда съмнения в легитимността на парламента – то захранва популизъм, апатия и дестабилизация отвътре.
Заключение: неутрализирането на гласа не създава стабилност – създава недоверие
Ако подобна бариера бъде въведена, демокрацията в България ще се изправи пред реално предизвикателство – не от външни фактори, а от собствените си правила.
Да гласуваш и да не бъдеш чут – това е демократичен парадокс.
Да го направиш системен – това е демократична криза.
Какво мислите – трябва ли да има праг от 7%?
Споделете мнението си.
Присъединете се към нашия Телеграм
